Дружество с ограничена отговорност

Дружество с ограничена отговорност може да се образува от едно лице (ЕООД) или от повече лица (ООД), които отговарят за задълженията на дружеството с дяловата си вноска в капитала на дружеството.

Отговорността на съдружниците в ООД или на едноличния собственик на ЕООД е ограничена до размера на капитала. При ООД и ЕООД е изключена неограничената лична имуществена отговорност на съдружниците, за разлика от ЕТ, при който физическото лице е неограничено имуществено отговорно с цялото си имущество за задълженията на търговеца.

Какъвто и вид търговска дейност да извършвате, когато е с ЕООД или ООД  плащате корпоративен  данък върху печалбата от 10% , дори и дейността да е патентна

Собствениците на ООД или ЕООД не довнасят осигуровки в края на годината върху реализираната печалба от дружеството

Едноличен търговец

Едноличният търговец (ЕТ) е физическо лице, регистрирано да извършва по занятие търговска дейност. В случая качеството на търговец разширява правоспособността на физическото лице, но не възниква нов субект на правото (за разлика от ООД и ЕООД).

Като едноличен търговец може да се регистрира всяко дееспособно физическо лице с местожителство в страната. За регистрацията на ЕТ не е необходим капитал.

Физическото лице, регистрирано като ЕТ, носи неограничена имуществена отговорност – отговаря с цялото си лично имущество за задълженията на търговеца.

Цялата печалба на фирмата на едноличния търговец се счита за доход на собственика и върху нея се довнасят осигуровки в края на годината

     Данъци

Националните данъци в България се управляват от Националната агенция за приходите (НАП).

https://nra.bg/wps/portal/nra/nachalo

Преки данъци

Дружествата, регистрирани в България, плащат корпоративен данък . Корпоративен данък плащат и чуждестранните юридически лица, които извършват дейност в България чрез място на стопанска дейност. Дружествата, които не са регистрирани в България и не извършват дейност в страната чрез място на стопанска дейност плащат данък само върху доходите, получени от източник в България.

Корпоративният данък е 10% и се регулира от Закона за корпоративното подоходно облагане.

Корпоративен данък се плаща също от местните юридически лица, които не са търговци, за печалбата им от сделки по чл. 1 от Търговския закон или от отдаване под наем на движимо или недвижимо имущество.

Подаване на данъчна декларация

Ако подлежите на облагане с корпоративен данък по реда на ЗКПО, вие или вашите представители трябва да изпратите годишна данъчна декларация в регионалната служба на Националната агенция за приходите според мястото на регистрация на дружеството. Можете да я изпратите по интернет или по пощата и трябва да приложите годишен статистически отчет.

Срокове за подаване на декларацията и за плащане на данъка:

Подаване на декларацията – 30 юни на  следващата година,

плащане на корпоративния данък след приспадане на авансовите плащания – 30юни на следващата календарна година.

С данък 5% се облагат дивидентите и ликвидационните дялове, разпределени от местни юридически лица в полза на:

чуждестранни юридически лица, с изключение на някои случаи.

местни юридически лица, които не са търговци, включително на общини.

С данък при източника в размер 5% се облагат доходите от лихви, авторски и лицензионни възнаграждения.

С данък върху разходите в размер на 10% се облагат:

социалните разходи, предоставени в натура на работници и служители и наети лица по договори за управление;

представителни разходи, свързани с дейността;

разходи, свързани с експлоатация на превозни средства за управленски цели.

Облагането на доходите на физическите лица, включително на доходите от дейност като едноличен търговец, е уредено със Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

Данъчно задължени по този закон са:

местните физически лица – за придобити доходи от източници в България и в чужбина;

чуждестранните физически лица – за придобити доходи от източници в България;

местните и чуждестранни лица, задължени да удържат и внасят данъците по ЗДДФЛ.

Видовете данъци върху доходите на физическите лица са:

данък върху общата годишна данъчна основа – 10%

данък върху годишната данъчна основа – 15%

окончателен данък – 10, 7 или 5%.

С данък върху общата годишна данъчна основа се облагат доходите от трудови правоотношения, от друга стопанска дейност (упражняване на свободна професия, занаят и др.); наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество; доходи от прехвърляне на права или имущество и доходи от други източници.

С данък върху годишната данъчна основа се облагат доходите от стопанска дейност като едноличен търговец, както и доходите на физическите лица, регистрирани като земеделски производители или като тютюнопроизводители, които се облагат по ред аналогичен на предвидения за едноличните търговци.

С окончателен данък се облагат конкретно изброени доходи начислени/изплатени в полза на чуждестранни физически лица от източници в България, ако не са реализирани чрез определена база в страната, както и някои видове доходи, придобити от местни физически лица. Ставката на данъка е 5% за доходите от дивиденти и ликвидационни дялове в полза на местни и чуждестранни физически лица и 7 % за облагаемите доходи по дългосрочни договори за застраховка “Живот” (когато срокът на договора е 15 или повече години). За останалите доходи, подлежащи на облагане с окончателен данък по реда на ЗДДФЛ ставката е 10%.

Когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от България има разпоредби, различни от тези на данъчния закон, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор.

Непреки данъци

С данък върху добавената стойност се облагат:

всяка възмездна облагаема доставка на стока или услуга;

всяко възмездно вътреобщностно придобиване с място на изпълнение на територията на страната, извършено от регистрирано по закона лице или от лице, за което е възникнало задължение за регистрация;

всяко възмездно вътреобщностно придобиване на нови превозни средства с място на изпълнение на територията на страната;

всяко възмездно вътреобщностно придобиване с място на изпълнение на територията на страната на акцизни стоки, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, което не е регистрирано по закона;

вносът на стоки.

За целите на облагането с данък върху добавената стойност (ДДС) на търговията между държавите-членки на Европейския съюз, понятията “износ” и “внос” са заменени с понятието “вътреобщностна доставка” и вътреобщностно придобиване.

 Стандартната данъчна ставка на данъка върху добавената стойност е 20%.

Регистрираните по ДДС лица имат право на данъчен кредит  за стоки и услуги,които се   използват за облагаеми доставки и облагаеми със ставка нула и притежават данъчна фактура или митническа декларация.Правото на приспадане на данъчен кредит може да се упражни в срок до 12 месеца от издаването на документа.

 Местни данъци

Това са данъци и такси, които се събират от общините, като данъци върху недвижимите имоти, наследствата, даренията, превозните следства, туристически данък, патентен данък и местни такси за битови отпадъци, за ползване на пазари, тротоари, детски ясли, за технически и административни услуги и други. Те са различни за всеки регион и се събират от общините.

Данък върху недвижимите имоти

Данък върху превозните средства.

Данък върху наследствата.

Персонал

Отношенията между работодателите и работниците се регулират от Кодекса на труда.

Социално осигуряване

Социалното осигуряване в България включва безработицата, пенсиите и здравното осигуряване.

Социално осигуряване

Държавното обществено осигуряване предоставя обезщетения, помощи и пенсии при: временна неработоспособност; временна намалена работоспособност; инвалидност; майчинство; безработица; старост; смърт.

Основният нармативен акт в областта на държавното обществено осигуряване е Кодексът за социално осигуряване.

Пенсиите и обезщетенията се изплащат от Националния осигурителен институт (НОИ).

Здравно осигуряване

В България има задължително здравно осигуряване под формата на Национална здравноосигурителна каса. Вноските се правят обикновено от работещия, освен в няколко случая. Работодателят плаща разходите за здравеопазване:

за персонала, който получава обезщетение за временен отпуск поради болест, бременност, раждане или отглеждане на дете;

когато плащането е задължително по закон;

за хора в неплатен отпуск, когато те ползват този отпуск при производствена необходимост или престой или за отглеждане на дете.

Основният нормативен акт, който регулира кои категории хора са включени и условията за плащане на здравни осигуровки и вноските за всяка категория, е Законът за здравното осигуряване.

Трудови договори

Трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа.

Трудовият договор се сключва в писмена форма, съдържа данни за страните и определя:

мястото на работа;

наименованието на длъжността и характера на работата;

датата на сключването му и началото на неговото изпълнение;

времетраенето на трудовия договор;

размера на основния и удължения платен годишен отпуск и на допълнителните платени годишни отпуски;

еднакъв срок на предизвестие и за двете страни при прекратяване на трудовия договор;

основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане;

продължителността на работния ден или седмица.

С трудовия договор могат да се уговарят и други условия, свързани с предоставянето на работната сила, които не са уредени с повелителни разпоредби на закона, както и условия, които са по-благоприятни за работника или служителя от установените с колективния трудов договор.

Трудовият договор може да бъде сключен за неопределено време, като срочен договор или със срок за изпитване:

Срочен трудов договор се сключва:

за определен срок, който не може да бъде по-дълъг от 3 години;

до завършване на определена работа;

за заместване на работник или служител, който отсъствува от работа и в някои други случаи определени в Кодекса на труда.

Трудовият договор, сключен за определен срок, се превръща в договор за неопределено време, ако работникът или служителят продължи да работи след изтичане на уговорения срок 5 или повече работни дни без писмено възражение от страна на работодателя и длъжността е свободна.

Трудов договор със срок за изпитване

Когато работата изисква да се провери годността на работника или служителя да я изпълнява, окончателното приемане на работа може да се предшествува от договор със срок за изпитване до 6 месеца.

 Работната седмица е петдневна с нормална продължителност на седмичното работно време до 40 часа.

Нормалната продължителност на работното време през деня е до 8 часа .

Минималният платен отпуск – 20 дни годишно.

Органът, който прилага контрола по законността на трудовите правоотношения, е Главната инспекция по труда.

Медицински прегледи

Всички работници и служители подлежат на задължителни предварителни медицински прегледи :

преди постъпване на работа (постъпване за първи път и при продължително оставане без работа (повече от 3 мес.)

при преместване на работно място, свързано с рискове за жшивота и здравето.

Всички работещи подлежат и на периодични медицински прегледи, осигуряването на които е за сметка на работодателя. Техният вид и периодика е в зависимост от условията на труд и идентифицираните опасности и рискове при оценката на риска в предприятието.

 Наемане на работа на чужденци

Граждани от страните от ЕС може да работят в България без предварително разрешение.

Граждани на страни, които не са членки на ЕС , предварително трябва да получат разрешение за работа от Агенцията по заетостта.

Постъпването на работа се осъществява след сключване на трудов договор в писмен вид. Няма определена форма или образец на трудов договор. В тридневен срок от сключването или изменението на трудовия договор и в седемдневен срок от неговото прекратяване работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да изпрати уведомление за това до съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите.

Кодексът на труда предвижда условията, при което даден договор може да бъде прекратен от работодателя или от работещия, с предизвестие или без предизвестие. Договор не може да бъде прекратен, ако работещият е в отпуск по болест, или когато работещата е по майчинство или е бременна.

Социалноосигурителни вноски

Размерите на осигурителните вноски се внасят във фондовете на държавното обществено осигуряване и са определени в Кодекса за социално осигуряване.

Задължителните социални и здравни осигуровки  покриват болест,майчинство,обезщетение за безработица и пенсии за старост.Работодателят плаща 60% от вноските , а работника-40%.

Чуждестранни лица,които притежават разрешение за дългосрочно пребиваване трябва да плащат здравни осигуровки в размер на 8%.

 Счетоводство

Търговските дружества, регистрирани в България, трябва да прилагат система на двустранно счетоводно записване съгласно разпоредбите на Закона за счетоводството. Този закон определя счетоводните документи, които всички търговски дружества трябва да изготвят.

Предприятията в Република България изготвят и представят годишните си финансови отчети на базата на Международните счетоводни стандарти  и Национални счетоводни стандарти.

На независим финансов одит от регистрирани одитори подлежат годишните финансови отчети на:

-акционерни дружества и командитни дружества с акции;

-предприятия, които са емитенти по Закона за публичното предлагане на ценни книжа;

-кредитни институции,застрахователни и инвестиционни предприятия,дружества за допълнително социално осигуряване и управляваните от тях фондове;

-предприятия за които това изискване е установено със закон;

-всички останали предприятия с изключение на предприятията,които не превишават следните критерии:

– балансова стойност на активите-2 млн.лева,

– нетни приходи от продажби – 4 млн. лева,

– средна численост на персонала за годината- 50 човека

Годишният финансов отчет се състои от:

-Счетоводен баланс,

-Отчет за приходите и разходите,

-Отчет за паричните потоци,

-Отчет за собствения капитал

-Приложение

-Годишен доклад за дейността

Предприятията изготвят годишните си финансови отчети до 30 юни на следващата година и ги представят по избор пред Националната агенция за приходите https://nra.bg/

или Националния статистически институт https://www.nsi.bg/bg

Предприятията публикуват годишния си финансов отчет и годишния доклад за дейността ,приети от общото събрание на съдружниците/акционерите или от съответния орган чрез заявяване и представяне за обявяване в Търговския регистър https://portal.registryagency.bg/

до 30 септември на следващата година.

    Статистика

Събирането, обработката и използването на статистически данни се регулират от Закона за статистиката.

Видове статистика

Националната статистическа система се състои от Националния статистически институт  https://www.nsi.bg/bg, органите на статистиката и Българската народна банка  https://www.bnb.bg/

. Българската народна банка съставя платежния баланс и води паричната и лихвената статистика, както и статистиката на финансовите сметки на страната.

Задължителна национална статистика

Управителите на фирми са задължени да представят достоверни данни на статистическите органи за всички дейности на дружеството, клона, отдела или секцията.

Като част от задълженията ви да предоставяте статистически данни е представянето на  годишен отчет за дейността със статистически преглед и счетоводни документи.

Интрастат

Статистиката за стоките, с които са търгува в рамките на ЕС, се регулира от Закона за статистиката на вътрешнообщностната търговия със стоки.

Задължени лица за представяне на декларации по системата Интрастат – са операторите, регистрирани по Закона за данък върху добавената стойност, които осъществяват вътрешнообщностна търговия със стоки в годишни обеми, изразени в стойност, над праговете за деклариране по чл. 18, ал. 1, поотделно за всеки търговски поток – изпращания /1000000 лева /или пристигания/ 700 000 лева/.

Уведомления по Интрастат

Операторите по Интрастат представят декларации по Интрастат и всички други необходими документи , по електронен път, подписани с универсален електронен подпис.

Операторите по Интрастат са задължени да представят декларациите по Интрастат до 14-о число на месеца след съответния референтен период

     Търговия със страни членки на ЕСТърговия  между България и останалите страни членки на ЕС

При търговската дейност между България и останалите страни-членки на Европейския съюз не се прилагат мита и не се осъществява митнически контрол .

Ограничения

Акцизи

Съгласно българското законодателство с акциз се облагат следните стоки:

алкохол и алкохолни напитки, тютюневи изделия, енергийни продукти и електрическа енергия.

Декларация за търговия със стоки

Регистрираните по ДДС български търговци, които търгуват със стоки и услуги с клиенти от други държави-членки на ЕС, регистрирани по ДДС, трябва да подадат VIES декларация.

За някои стоки се изисква производителят да бъде лицензиран – органите потвърждават, че производителят покрива определени стандарти. Това се отнася за сектори като, например, месопроизводство, селско стопанство и млекопроизводство. Разрешително е необходимо също и при превоза на стоки.

   Търговия извън рамките на ЕС

Търговска дейност извън рамките на ЕС

При извършване на търговска дейност извън рамките на ЕС се осъществява митнически контрол в съответствие с разпоредбите на законодателството на Общността и националното българско законодателство.

Износ на стоки

При износ на стоки от Република България за трети страни не се изискват разрешения или лицензи и не се прилагат ограничения, освен ако такива мерки не са оправдани от съображения за опазване на живота и здравето на хората, животните и растенията, опазване на околната среда, и подобни причини. Примери за стоки, които подлежат на контрол при износа са стоките с двойна употреба, опасни химични вещества, застрашени видове от дивата флора и фауна, прекурсори на наркотични вещества и др.

При износ на стоки, произведени в България могат да се използват възможностите, които предоставя Законът за експортното застраховане.

Внос на стоки

При внос на стоки от трети страни, които не са членки на Европейския съюз се прилагат тарифните и нетарифни мерки по търговската политика на Общността.

Административни процедури

Износ на стоки

Основните документи, необходими при осъществяване на износ са: митническа декларация, фактури, транспортни документи, лицензи или разрешения (ако за изнасяната стока се изисква такъв документ, следва да се кандидатства предварително пред съответния компетентен орган за получаването му) и др.

Внос на стоки

При внос на стоки в България от трети страни износителят следва да съблюдава всички изисквания на законодателството (общностно и национално) и следва да представи всички необходими документи. Вносителят дължи също така съответното мито, приложимо за конкретната стока съобразно нейния произход, а също и данък върху добавената стойност. Съгласно Закона за акцизите и данъчните складове при внос в България, за някои стоки (енергийни продукти и електрическа енергия, тютюневи изделия, алкохол и алкохолни напитки и др.) се дължи акциз.

  Продажба на акции и дялове

Акции се купуват и продават на Българската фондова борсав София https://www.bse-sofia.bg/bg

. Само инвестиционните посредници могат да сключват сделки на фондовата борса. Инвестиционните посредници са дружества, които отговарят на специални юридически условия и са лицензирани от Комисията за финансов надзор.

За покупка или продажба на акции трябва да се наеме инвестиционен посредник . Почти всички банки са лицензирани като инвестиционни посредници.